Bøger af Zahari Stoyanov

„Нашият герой, на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Захари Стоянов описва живота на Христо Ботев от неговото детство до смъртта му. Запознава читателя със значими събития, белязали характера му, предава обективно духа на епохата, споделя мислите, идеите и вътрешните борби както на Ботев, така и на всички борци за свобода и справедливост. „Христо Ботйов" е безценен труд, който ни пренася век и половина назад във времето и ни запознава с един от многото велики революционери. Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

Подписаното с кръв писмо на Тодор Каблешков стига до Панагюрище. В Копривщица са гръмнали първите пушки. Въстанието е започнало. Бенковски събира своята чета и в един глас се чува „Бунт! На оръжие!". „- Да живей България, да живеят апостолите, да живеят юнаците; смърт на душманите! - бяха думите, с които се свърши 20 априлий."Априлското въстание е в ход. Дават се жертви, но се раждат и герои. Националната гордост е голяма, но погромът е неизбежен. Том втори на „Записки по българските въстания" е изпълнен с геройства, смелост, предателства и жертви. Българите заплащат огромната цена на свободата.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

„Превратът в Княжеството през 1881 г. е ничтожно събитие, запечатано с позор, с подлост и продажност... Да, тая страница от новия български самостоятелен живот е едно пятно... там няма нищо славно, та затова и историята на тоя преврат не била интересна, не трябвало да й се дава гласност...".И въпреки това Захари Стоянов пише за преврата и описва политическите проблеми. Княз Александър I Батенберг постига целта си. Правителството на Петко Каравелов е свалено, действието на Търновската конституция е преустановено, избирателното право на народа е ограничено. „Превратът" представя не само историческите събития, но и реалната картина на българското общество по онова време.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Включва се в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята му в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

Априлското въстание е приключило, а след него е останал погромът, жертвите и изтезанията. Оцелелите революционери са заловени, друга част са се спасили. Но борбата продължава. Нови въстания се надигат. Пловдив, Перущица, Брацигово и Батак се опълчват на турското потисничество. Жестокостите не свършват. Настава и Баташкото клане. „Записки по българските въстания" приключва тук, а смъртта отнема на Захари Стоянов възможността да довърши великата история, която и до днес служи за достоверен източник на борбите, мъченията и несломимостта, формирали самосъзнанието на българина.

„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници?"Така започват „Записки по българските въстания" и с тези думи Захари Стоянов се обръща към своите читатели. Първият том на това значимо за България произведение ни запознава с велики личности, събития и факти от края на XIX век, а познати на всички творби като „Под игото", черпят информация от труда на Захари Стоянов. Книгата вдъхновява и екранизация, заснета през 1976 год.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.